| Глава 16 |
1 | И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
|
2 | И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
|
3 | Втория ангел изля чашата си в морето; и стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
|
4 | Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.
|
5 | И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
|
6 | понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.
|
7 | И чух [друг от] олтара да казва: Така Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
|
8 | Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
|
9 | А като се опекоха човеците от голямата жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
|
10 | Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и човеците хапеха езиците си от болки,
|
11 | и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
|
12 | Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които идат от изток.
|
13 | И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
|
14 | защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
|
15 | (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
|
16 | И събраха ги на мястото, което по еврейски се наричаше Армагедон (Т.е. Хълмът на Магедон или на поражението).
|
17 | И седмият ангел изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза; Сбъдна се.
|
18 | И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен тръс, небивал откак съществуват човеците на земята, такъв тръс, толкоз силен.
|
19 | И великия град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с вино от яростния Си гняв.
|
20 | И всеки остров побягна и планините не се намериха.
|
21 | И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.
|