Глава 7

 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови, 

 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка – тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир, 

 – без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но уприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник. 

 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка. 

 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама, 

 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията. 

 А безспорно по-долният се благославя от по-горния. 

 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия – тоя, за когото се свидетелствува, че живее. 

 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама; 

 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама. 

 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин? 

 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона. 

 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. 

 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници. 

 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник, 

 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот; 

 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков"; 

 защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност, 

 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога. 

 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване, 

 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века, 

 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител. 

 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си, 

 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. 

 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях. 

 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата; 

 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си. 

 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.