| Глава 88 |
1 | (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
|
2 | Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
|
3 | Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.
|
4 | Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
|
5 | Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
|
6 | Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
|
7 | Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
|
8 | Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
|
9 | Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
|
10 | На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).
|
11 | В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта§ верността Ти?
|
12 | Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
|
13 | Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
|
14 | Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
|
15 | От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
|
16 | Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
|
17 | Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
|
18 | Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
|