| Глава 26 |
1 | Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
|
2 | Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
|
3 | Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
|
4 | Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
|
5 | Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
|
6 | Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва* на себе си вреда.
|
7 | Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
|
8 | Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
|
9 | Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
|
10 | Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
|
11 | Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
|
12 | Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
|
13 | Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
|
14 | Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
|
15 | Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
|
16 | Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
|
17 | Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
|
18 | Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
|
19 | Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
|
20 | Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
|
21 | Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
|
22 | Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
|
23 | Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
|
24 | Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
|
25 | Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
|
26 | Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
|
27 | Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
|
28 | Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
|