| Глава 139 |
1 | (По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
|
2 | Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
|
3 | Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
|
4 | Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
|
5 | Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
|
6 | Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
|
7 | Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
|
8 | Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти.
|
9 | Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
|
10 | Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
|
11 | Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
|
12 | То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
|
13 | Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
|
14 | Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
|
15 | Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
|
16 | Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
|
17 | И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
|
18 | Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
|
19 | Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
|
20 | Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
|
21 | Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
|
22 | Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
|
23 | Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
|
24 | И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
|