| Глава 109 |
1 | (По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
|
2 | Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
|
3 | Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
|
4 | За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
|
5 | И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
|
6 | Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
|
7 | Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
|
8 | Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
|
9 | Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
|
10 | Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
|
11 | Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
|
12 | Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
|
13 | Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
|
14 | Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
|
15 | Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
|
16 | Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
|
17 | Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
|
18 | Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
|
19 | Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
|
20 | Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
|
21 | А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
|
22 | Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
|
23 | Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
|
24 | Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
|
25 | И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
|
26 | Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
|
27 | За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
|
28 | Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
|
29 | Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
|
30 | И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
|
31 | Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
|