| Глава 22 |
1 | (По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането* ми?
|
2 | Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
|
3 | Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
|
4 | На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
|
5 | Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
|
6 | А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
|
7 | Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
|
8 | Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
|
9 | Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
|
10 | На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
|
11 | Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
|
12 | Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
|
13 | Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
|
14 | Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
|
15 | Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
|
16 | Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
|
17 | Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
|
18 | Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
|
19 | Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
|
20 | Избави от меча душата ми, Живота* ми от силата на кучето.
|
21 | Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
|
22 | Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
|
23 | Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
|
24 | Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
|
25 | От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
|
26 | Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
|
27 | Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
|
28 | Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
|
29 | Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
|
30 | Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
|
31 | Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
|