Глава 3

 След това Иов отвори устата си та прокле деня си. 

 Иов, проговаряйки, рече: - 

 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко. 

 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина. 

 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен. 

 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците. 

 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея. 

 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана. 

 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората; 

 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми. 

 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата? 

 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча? 

 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой. 

 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове; 

 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро; 

 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели. 

 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват. 

 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника, 

 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си, 

 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата, 

 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, - 

 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба? 

 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил? 

 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода. 

 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене. 

 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.