Глава 21

 А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. 

 И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко. 

 И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля? 

 И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви. 

 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви. 

 И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля. 

 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си? 

 Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана. 

 Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски. 

 За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата. 

 И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж. 

 А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя. 

 Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир. 

 И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха. 

 И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена. 

 Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина? 

 И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля; 

 а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина. 

 Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона. 

 И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята; 

 и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя. 

 И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни. 

 И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях. 

 Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си. 

 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.