Глава 34

 А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на онази земя. 

 А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 

 И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й. 

 И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена. 

 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. 

 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него. 

 А като чуха за станалото , Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане. 

 И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. 

 И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. 

 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея. 

 Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. 

 Искайте от мене вино и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена. 

 А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: 

 Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. 

 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, 

 тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 

 Но, ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. 

 И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. 

 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. 

 Тогава Емор и сина му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: 

 Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 

 Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. 

 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. 

 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му. 

 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. 

 Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. 

 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. 

 Забраха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство; 

 и откараха в плен всичките им деца и жени, и разграбиха всичко що имаше в къщите. 

 Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен* между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. 

 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни, като с блудница?